За войната, поезията и реалността
Стефка Георгиева
„Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим…“
Да изиграеш светъл и добре познат образ на български поет не просто е тежка, а понякога изключително непосилна задача. С този товар на плещите си, бе нагърбен Ненчо Костов, който изигра самия Димчо Дебелянов на сцената на Пловдивския драматичен театър миналата вечер. Образът на младия подпоручик Дебелянов е неколкопластов, извиращ от дъното на човешката душа, а пресъздаването му на сцената е удоволствие не само за очите, но и за душата. Постановката е толкова детайлно издържана от всички аспекти, че заради пиеси като тази, наричаме театъра изкуство. Актьорска игра, сценография, режисура и драматургия не просто изграждат театралната постановка. Те се вплитат в съвършено цяло, за да изправят публиката на крака и да разтуптят сърцата ѝ толкова силно, че част от гостите на премиерата нескрито да се разплачат от силно пресъздадените емоции.
Литературата и театърът вървят ръка за ръка. В „Дебелянов и ангелите“ поезията е така естествено вплетена в сценария, че сякаш стиховете на младия подпоручик винаги са съществували във времето на Първата Световна Война и просто са чакали тихо и спокойно някой да ги изрече. Или изпише. Меланхоличният млад поет отива да мре на война, а всъщност последните му дни, онези, в които се крие в окопите и заедно с Пета рота превземат един и същ хълм няколко пъти, са най-свободните в неговото съществуване. Едновременно обвит в мъглата на меланхолията и енергичността на млад, вдъхновен човек, подпоручик Дебелянов сияе на фона на бойното поле. Тук той поставя въпроса що е то истината. Реалност или самозалъгване е поезията и как можем да различим онова, което е измислено от съзнанието ни и самата действителност? Отговорът на този въпрос е индивидуален за всеки от нас, зрителите, които стоим притихнали в театралната зала и наблюдаваме внимателно, почти без да мигаме.
Какво се случи на сцената и как отекна сред публиката в залата – вижте целия текст в Капана.бг.
